Сряда, 28 Октомври 2020
Обичате ли тъжни песни или сте от тези, които не ги харесват
297

Обичате ли тъжни песни или сте от тези, които не ги харесват

Често се случва някоя тъжна песен като Someone Like You на Адел или някоя друга да покорят всички класации в поп музиката, но това едва ли е изненада за някой. Мрачните композиции като Реквиема на Моцарт са трогвали ценителите на музиката в продължение на векове, казва проф. Туомас Еерола, преподавател по музикална когниция от Университета Дърам в The Conversation, съобщават от Science Alert. 

Но насладата от тъмната музика е нещо парадоксално – правим всичко възможно, за да избегнем тъгата във всекидневния си живот. Защо тогава в изкуството можем безопасно да преживяваме теми като скръбта и загубата, да им се наслаждаваме и възхищаваме? 

Това отдавна озадачава учените и едва в последно време започнахме да добиваме представа за причините да се наслаждаваме на музиката. Съвсем наскоро мои колеги и аз проведохме изследване, публикувано в Frontiers in Psychology, което установи защо някои хора обичат тъжната музика повече от други. И това има общо с чувството на емпатия. 

На базата на обширни по-ранни изследвания знаем, че чувствата, които хората изпитват, когато слушат тъжна музика, попадат в различни категории. 

За едни тъжната музика задълбочава и засилва чувствата на мъка и загуба – емоции, свързани с лични събития и спомени. Тези преживявания са далеч от приятни и следователно не обясняват парадокса.

За други тъжната музика носи чувство на меланхолия – чувство, което бихте имали в дъждовен ден, след като любимият ви отбор е загубил. 

Най-любопитният тип преживяване обаче е при хората, които се трогват и смятаме, че това е в основата на очарованието, което крие тъжната музика. Това преживяване е трудно да се опише с думи, но често е силно и свързано с наслада. Не всички обаче са способни да го изпитат. Кои са тези хора?

Интуицията ни казва, че хората, които лесно изпитват емпатия, се трогват най-силно от тъжната музика. За да проверим тази хипотеза, събрахме национално представителна извадка от 102-ма души за експеримент със слушане. Пуснахме им парче с тъжна инструментална музика Discovey of the Camp на Майкъл Кемен, което беше непознато за повечето участници. 

Причината да изберем инструментал, и то такъв, който е малко вероятно участниците да са чували по-рано, беше за да избегнем всякакви външни източници на емоции, като спомени, свързани с дадена мелодия или тълкуване на текста. С други думи, искахме да сме сигурни, че емоционалната реакция на участниците ще бъде към самата музика. 

Слушателите е трябвало да разкрият и друга информация, включително и колко са склонни са да потъват в носталгия, какво е понастоящем тяхното настроение, здраве и качество на живот. 

Преживяванията, които хората споделиха, свързани с чутата музика варираха от чувство за спокойствие и затрогване до нервност и безпокойство. Участниците, които са били трогнати, докладват за интензивни, приятни, но същевременно тъжни емоции. 

От голямо значение беше, че открихме, че хората, които са трогнати от композицията, са същото така с високо равнище на емпатия. И напротив, хората с ниско ниво на емпатия почти не докладваха да бъдат развълнувани от музиката. 

Още повече, резултатите ни показват, че ключът към удоволствието е способността да бъдем съпричастни с тъжните емоции, изразени от музиката, но също и способността да се саморегулираме и дистанцираме в процеса на това. Този специфичен компонент на емпатията е известен като „емпатична загриженост“. Токато съчувствието означава да отговориш на нечия емоция, изпитвайки подобно чувство, емпатичната загриженост означава същевременно да чувстваш нежност, състрадание и съпричастност към тях. Тази специфична черта прогнозира дали участниците докладват затрогване от тъжната музика. 

Изследването допринася към трупащите се научни свидетелства, които сочат, че оценяването на музиката е свързано със социалната когниция. Хората, които са чувствителни и готови да съчувстват на нещастието на другите по някакъв начин получават възнаграждение за това. Има и хипотеза защо е така. Това възнаграждение може да е биохимично – всички сме преживявали чувството на облекчение и спокойствие, когато „се наплачем добре“. Това се дължи на коктейл от химични вещества, задействани от плача.

Скорошна хипотеза предполага, че дори фикционалната тъга е достатъчна да заблуди организма ни, за да задейства подобна реакция, предназначена да смекчи психичната болка, с която е свързана истинската загуба. 

Тази реакция се задвижва от хормони като окситоцин и пролактин, които предизвикват чувство на уют, топлина и леко удоволствие в нас.

Тази комбинация от хормони вероятно е особено силна, когато се извади реалната загуба и тъга от уравнението – което често се случва с тъгата, предизвикана от произведенията на изкуството. 

Възможно е и ефектът да е предимно психологически, при който хората, които си позволяват да бъдат емоциално потопени в тъжната музика просто упражняват пълния си емоционален репертоарар по начин, който сам по себе си е възнаграждаващ. 

Способността да разбираме емоциите на дргугите е жизнено важна за придвижването в социалния свят, в който живеем и следователно упражняването на тази способност би трябвало да носи възнаграждение – заради еволюционната си значимост.

Музиката може да се сравни със силен наркотик. Ако емпатията превръща този „наркотик“ в болка или удоволствие, няма ли възможност музиката да се използва, за да научи хората да бъдат по-емпатични?
Все още не знаем, въпреки че музикалната терапия обикновено се използва за рехабилитация на хора с емоционални разстройства като депресия и ниско самочувствие. Разбирането на емоционалната трансформация, предизвикана от тъжната музика е първа стъпка в тази посока.

Obekti.bg

AstroData App
Свалете си нашето безплатно мобилно приложение от Google Play и четете всички хороскопи директно на вашия телефон.

ХОРОСКОПИ СПОРЕД ДАТАТА НА РАЖДАНЕ:
  • ЛЮБОВЕН ХОРОСКОП   
  • ЛИЧЕН ХОРОСКОП
  • ГОДИШЕН ХОРОСКОП
  • МЕСЕЧЕН ХОРОСКОП
  • БИЗНЕС ХОРОСКОП
  • ЗДРАВЕН ХОРОСКОП

  • Годишен хороскоп за 2020-та година