Има една много силна мисъл, която гласи, че пътят, наречен „после“, води до място , наречено „никога“. Точно това трябва да ви стимулира още от днес да си хапнете от чиниите за „специални поводи“, пийте от най-красивите чаши и да си носете най-хубавите и нови дрехи, и бижута. Време е да спрете да отлагате за утре или за по-късно. Покажете още днес вашата нежност, доброта и грижа към околните. Защото щастливият човек може всичко и то още сега!
Помните ли историята за старата жена, която получила касетка със зрели круши. Всеки ден тя преглеждала плодовете и изяждала някоя загниваща круша, оставяйки най-хубавите за утре. А на следващия ден загнивала още една круша и тя също я изяждала. Това действие се повтаряло ден след ден, докато крушите свършили.
В резултат на това старицата не успяла да хапне нито една хубава круша.
Истинска история. И тъжна. И поучителна.
Считаме, че трябва да си наложим някои ограничения, временно!, да спечелим малко пари, да спестяваме и да изтърпим някои несгоди!
А после …
Да, ама няма да има никакво после! Има Тук и Сега! Само това има!
Откъде е тази увереност, че щастието трябва да се заслужи?
Да заработим? Да почакаме?
Какво да чакаме? Старостта? Немощта? Пълна липса на желание? Смъртта?
Вчера срещнах съседката. Питам я: „Защо си тъжна?“
Тя въздъхна замислено, усмихна се тъжно и отговори: „Не успях да се огледам, а животът ми отмина“.
Разбира се, започнах да я успокоявам, на което тя изрече фраза, която всъщност ме насърчи да напиша този текст.
„Мислех си така – ще спечеля пари, ще си построя вила, децата ще пораснат и ще започна да живея за себе си. Ще си направя модна прическа, ще нося само рокли. Защото винаги ходя с панталони и джинси – тя се по потупа по напълнелите бедра – а мечтаех за рокли. Но с джинските е удобно … „
Тя замълча. .
„Децата пораснаха, вилата е построена, пари има а… аз все още нося джински. И прическата ми е все същата – глупава опашка отзад на главата. „
Прииска ми се да я ободря: „И какъв ти е проблемът? Хайде при фризьорката! Купи си модерна рокля!”
Тя се усмихна: „Вече Не искам. Уморена съм. Виждаш ли, реалността не оправда очакванията. Във вечната суета не забелязах, че съм остаряла.“
Дълго мислих върху думите ѝ.
Не забелязах, че съм остаряла …
Тази жена беше изтощена, прегоряла. Уви, този пример не е изолиран. Има милиони такива.
Някога бях прочела този израз: „Пътят, наречен „после“, води до място, наречено „никога“
Живейте тук и сега! Разберете – това е решението!
Действайте! Няма да има втори живот в това тяло!
Яжте и пийте от красиви съдове. Имам три житейски фетиша: книги, шалове и съдове за хранене. Повярвайте ми, това е възхитително.
Насладете се на вкуса на прясната кокошка – не я замразявайте.
Облечете стилна рокля, обуйте обувките си и под възхитителните погледи идете да пазарувате в местния супермаркет.
Пийте любимото си кафе – нека вкусовите ви рецептори се задушат от удоволствие.
Четете книги, пътешествайте.
Искате да се поглезите – давайте!
Изпечете най-накрая тази торта, приготвянето на която постоянно отлагахте поради липса на време.
И най-важното – не отлагайте за по-късно, не пестете нежност, доброта, грижи.
Обичайте максимално!
Прегръщайте, целувайте близките си. Правете комплименти. Бъдете щедри на сърдечност.
Всичко това ще ви направи щастлив човек!
