Основната причина радиацията и съответно радиоактивните елементи да са толкова смъртоносни е, че те йонизират умопомръчително силно. Лъчението „избива” електроните от атомите и молекулите, което е основната причина за опасността. Така се създават йони, които са в състояние да „изгонят” електрони от електронните обвивки на други молекули около тях. И също като ефекта на доминото в една клетка може молекула след молекула да бъдат променени и в най-лошия случай – разрушени, което води до тежки последствия за здравето, дори смърт. Те престават да работят и клетката започва бавно, но сигурно умира или се изражда в ракова такава, която в крайна сметка води до същите последствия.
Най-важната молекула в една клетка е ДНК. По принцип тя има молекулярни механизми за „ремонт” и се справя съвсем успешно с естествената радиация, идваща от Космоса, от земята или при медицински преглед с рентген или томограф. Ако дозата лъчение не надхвърли определена стойност, клетките в човешкия организъм се справят с нея. Колко е висока тази стойност обаче не е лесно да се определи. Някои органи са по-чувствителни от други. Това обяснява защо при ядрен инцидент трябва да се взимат таблетки калиев йодид. Щитовидната жлеза, отговаряща за производството на жизненоважни хормони, се нуждае от йод, за да функционира. И тъй като организмът не произвежда йод, си го доставя от външни източници.
Щитовидната жлеза обаче не може да различи радиоактивен от нерадиоактивен йод – тя поема какъвто намери. А след ядрен инцидент във въздуха обикновено има радиоактивен йод-131. Затова, ако преди човек да вдиша замърсения въздух, вземе голямо количество йод, щитовидната жлеза ще е задоволена, няма да преработи опасния радиоактивен йод и той просто ще напусне организма с урината.
Йодът обаче не помага срещу други радиоактивни вещества. И ако човек е изложен на голяма радиация като след бомбите в Хирошима и Нагасаки и след Чернобилската катастрофа, настъпва лъчева болест. Когато за кратко време тялото е изложено на над 0,25 сиверта, тя на практика не може да бъде предотвратена. Симптомите са различни в зависимост от това кои органи са най-засегнати. Главоболие, повръщане, умора са най-честите. В най-лошия случай кожата може да изгори и засегнатите умират до няколко часа или дни от вътрешни кръвоизливи и инфекции.
Хора, облъчени с по-малка доза, не умират непременно от лъчева болест. Но често страдат седмици, години или дори цял живот от умора, липса на апетит и слаба имунна система. И по-малко облъчване вреди на здравето. Според експертите човешкият организъм не е в състояние да компенсира доза от 0,2 сиверта – или колкото би получил при едновременно облъчване с 10 компютърни томографа в коремната област. В този случай ДНК е толкова увредена, че рано или късно ще се появи рак.
Най-честото заболяване след радиация е левкемията. Тя настъпва, когато лъчите увредят клетките в костния мозък, който произвежда кръвните клетки. Така изродените кръвни клетки не могат да транспортират достатъчно кислород в организма. Цезий-137 и стронций-90 са тези, които поразяват предимно костите.
