Думите перихелий и афелий идват от древногръцки, където "пери" означава близо, "афо" означава далеч, а Хелиос е богът на Слънцето. Заедно те се наричат апсиди - точките на най-малко или най-голямо разстояние на небесен обект в орбита около друго астрономическо тяло.
На 5 януари Земята се намира в перихелий - точка от орбита на планета, комета или друго движещо се около Слънцето тяло, когато е най-близко до центъра на Слънцето (противоп. афелий).
С други думи - днес нашата планета е само на 147 милиона километра от звездата. Разстоянието е с около 5 милиона километра по-малко от момента, когато Земята е най-далече от Слънцето, в първите дни на месец юли.
Заради близостта на двете космически тела слънчевият диск ще се вижда малко по-голям на небето. Разликата обаче е почти незабележима за човешкото око.
Разстоянието между планетата и звездата не е определящо за сезоните, а влияе само на тяхната продължителност. В момент на перихелий Земята се движи с 1 километър в секунда по-бързо. Тоест астрономическата зима в Северното полукълбо е с 5 дни по-кратка от лятото, уточняват от Британския Met Office.
Датите, когато Земята достига крайните точки на орбитата си, не са фиксирани поради измененията в ексцентричността й. През 1246 г. декемврийското слънцестоене е било на същия ден, когато Земята е достигнала перихелия си. Оттогава датите на перихелиите и афелиите се местят с един ден на всеки 58 години. В краткосрочен план, датите могат да варират до 2 дни от една година до друга.
Количеството слънчева енергия, достигащо Земята в перихелия, е с 6.9% повече, отколкото в афелия, тъй като разстоянието от Земята до Слънцето в афелий е с 3.4% повече. Това се дължи на закона на обратните квадрати, според който стойността на дадена физическа величина в дадена точка в пространството е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието от източника на полето, което характеризира тази физическа величина.
Тъй като Южното полукълбо е наклонено към Слънцето приблизително по същото време, когато Земята е най-близо до Слънцето, през годината то получава малко повече слънчева енергия от Северното полукълбо. Този ефект обаче е много по-малък от промяната на общата енергия, дължаща се на наклона на земната ос, и освен това по-голямата част от излишната енергия се абсорбира от огромното количество вода в Южното полукълбо.
И за финал: 8 любопитни факта за Слънцето:
1. Земята се движи около Слънцето в елипсовидна орбита. В най-близката точка от нея - перихелий, планетата се намира на около 147,1 милиона километра от централната звезда. В най-отдалечената ѝ точка - афелий в началото на юли, разстоянието е около 152,1 милиона километра.
2. Слънцето съставлява около 99,86 процента от общата маса на Слънчевата система.
3. Диаметърът на Слънцето е над сто пъти по-голям от земния.
4. Слънцето орбитира около центъра на галактиката Млечен път. За едно негово завъртане около галактичния център са необходими около 250 милиона години. Орбиталната скорост на Слънцето е около 225 километра в секунда.
5. Смята се, че температурата на слънчевата повърхност е между 5000 и 6000 градуса Целзий, докато тази във вътрешността му достига до 15 000 градуса Целзий.
6. Топлината на Слънцето се дължи на превръщането водородни атоми в хелий в процес, известен като термоядрен синтез.
7. Очаква се Слънцето да изчерпа запасите си от водород след около пет милиарда години.
8. Слънцето е класифицирано като звезда от тип жълто джудже. В края на жизнения си път то ще стане по-голямо и по-ярко, превръщайки се първо в червен гигант, а след това в бяло джудже. Когато стане червен гигант, Слънцето ще "погълне" Меркурий, Венера и Земята.
