Едва ли някога щяхме да носим Апостола на свободата Васил Левски в сърцата си така силно, ако до нас не бяха достигнали неговите мъдри слова, способни да просълзат всеки, който ги чете. Днес до нас е достигнало едно значително количество от неговото документално наследство под формата на писма, записки, бележки, а дори и едно стихотворение. Четейки онова, което Левски е оставил след себе си, можем да придобием една по-ясна представа за обществено-политическите му възгледи, невероятната енергия, която влага в работата си и трезвия поглед към борбата за освобождение. Неслучайно и следващи поколения революционери ще търсят упование в Дякона и неговите мъдри завети.
1. „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
2. „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) да му служа до смърт и да работя по народната воля.“
3. „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.“
4. „Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.“
5. „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“
6. „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“
7. „От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“
8. „Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
9. „Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.“
10. „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония.“